Издателство: Ибис
Автор: Стивън Кинг
Година на издаване: 2015
Брой страници: 244
Тийнейджърите мразят различните. Ненавиждат аутсайдерите. А Кери Уайт е точно това. От първия си ден в училище тя търпи подигравките и издевателствата на съучениците си, които стават все по-изобретателни в своята жестокост. Кошмарите обаче не приключват с училищния звънец, защото вкъщи я чака друго чудовище – собствената й майка. Тираничната Маргарет Уайт е обладана от свиреп религиозен фанатизъм и дарява дъщеря си не с майчина любов, а с нечовешка жестокост. И тъкмо когато облаците са на път да се разпръснат и в сърцето на Кери започва да блещука пламъчето на надеждата, кошмарът ще придобие неописуеми измерения и светът ще се превърне в Преизподня. Защото никой не подозира, че Кери таи в себе си ужасяваща тайна…
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Кери" е първата публикувана книга на Стивън Кинг и първата стъпка от най-забележителната литературна кариера на света. Впоследствие историята на невзрачното момиче с необикновени способности вдъхновява два филма (включително и шедьовъра на Брайън де Палма със Сиси Спейсик и Джон Траволта), няколко телевизионни адаптации и дори мюзикъл за Бродуей.
Любопитен факт е, че "Кери" всъщност не е първият роман на Стивън Кинг. Преди него той написва „Гняв”, „Дългата разходка” и „Бягащият човек”, които по-късно издава под псевдонима Ричард Бакман.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Най-накрая прочетох книга на Стивън Кинг. Доста се чудих, коя книга на Кинг да избера и в края на краищата се спрях на "Кери". Подходих доста неуверено към романа, но след като прочетох книгата разбрах, че въображението ми е много по-страшно отколкото самата история. "Кери" така да се каже, ми "вдъхна кураж" да са насоча и към някои от по-мрачните и страшни произведения на този писател.
В тази книга се разказа за младо момиче на име Кери Уайт. Тя е пълен аутсайдер и за крехката си възраст е била подложена на много унизения и жестокости. Точно, когато Кери си помисля, че съдбата й се усмихва и за първи път в живота си ще получи малко радост, нещата се объркват напълно. Ситуацията става напрегната, защото героинята губи контрол над себе си и над своята дарбата ...
Първото нещо, което ми направи най-голямо впечатление е стилът на писане на Стивън Кинг. За първи път чета книга, в която авторът пише толкова свободно, рязко и безпощадно. При всяка една дума имах чувството, че този човек пише точно това, което мисли и иска да каже, без капка колебание. Усетих една свобода на мисълта в неговия стил. И това на моменти ме смути, но и ми хареса.
"Кери" е дебютният роман на Стивън Кинг. Нарочно избрах тази книга да ми послужи като начало за навлизането в творчеството на този автор. Като негова първа книга очаквах Кинг все още да не е разгърнал пълния си потенциал и самата история да бъде по-лека за човек като мен, който да не е чел много трилъри. С предположението си бях права и историята наистина се оказа "по-лесно смилаема", както каза един от приятелите ми. Но въпреки това усетих целия труд, който е хвърлен при създаването на този роман. Много е интересен самият строеж на сюжета. Авторът предава историята чрез множество статии, доклади, изследвания и разбира се, части от самото действие, но от различни гледни точки. Първоначално този вид на разказване малко ме обърка, но бързо се настроих към него.
Много ми бяха интересни характерите на всички герои от книгата, но бях най-заинтригувана от образите на Кери и нейната майка.
Първо ще започна с кратко описание на Маргарет Уайт, тъй като от нея започва всичко. Според мен тя е виновна за нещастието на дъщеря си и злополучния завършек на събитията. Най-точно мога да опиша тази жена с думите: полудял религиозен фанатик. Все още ме побиват тръпки само като си помисля за държанието й към собствената си дъщеря(за Бога, та тя искаше на няколко пъти да я убие!) и от нейните толкова погрешни разсъждения, оправдани чрез "правотата на религията". Не може една майка да се отнася така към детето си. Тя не само, че вкоренява погрешни представи за света в сърцето на Кери, но и я оставя напълно неподготвена да се сблъска с истините на живота. Чрез образа на Маргарет Уайт, Стивън Кинг създава един потресаващ литературен герой, който не бих могла скоро да забравя.
Относно самата Кари съм малко раздвоена. Постъпките й в края на книгата са ужасни, а и малко ме плаши удоволствието, което изпитва, когато си отмъщава. Но всеки, който прочете книгата, ще разбере, че действията й са продиктувани единствено от отвратителното отношение, което получава от страна на майка си и своите съученици. Възприемам главната героиня повече като жертва. Стивън Кинг успява по ужасяваш, но и същевременно реалистичен начин да опише подигравките и обидите към Кери. Още по-сразяващо е обрисувано вътрешното състояние на героинята, което силно ми въздейства и предизвика у мен противоречиви чувства.
Отдавна не бях чела книга, в която да изпитвам толкова различни емоции към персонажите. С тях се ядосвах, радвах, съчувствах и страдах. Дори само с дебютния си роман Кинг успя да ме превърне в своя почитателка.
В тази книга се разказа за младо момиче на име Кери Уайт. Тя е пълен аутсайдер и за крехката си възраст е била подложена на много унизения и жестокости. Точно, когато Кери си помисля, че съдбата й се усмихва и за първи път в живота си ще получи малко радост, нещата се объркват напълно. Ситуацията става напрегната, защото героинята губи контрол над себе си и над своята дарбата ...
Първото нещо, което ми направи най-голямо впечатление е стилът на писане на Стивън Кинг. За първи път чета книга, в която авторът пише толкова свободно, рязко и безпощадно. При всяка една дума имах чувството, че този човек пише точно това, което мисли и иска да каже, без капка колебание. Усетих една свобода на мисълта в неговия стил. И това на моменти ме смути, но и ми хареса.
"Кери" е дебютният роман на Стивън Кинг. Нарочно избрах тази книга да ми послужи като начало за навлизането в творчеството на този автор. Като негова първа книга очаквах Кинг все още да не е разгърнал пълния си потенциал и самата история да бъде по-лека за човек като мен, който да не е чел много трилъри. С предположението си бях права и историята наистина се оказа "по-лесно смилаема", както каза един от приятелите ми. Но въпреки това усетих целия труд, който е хвърлен при създаването на този роман. Много е интересен самият строеж на сюжета. Авторът предава историята чрез множество статии, доклади, изследвания и разбира се, части от самото действие, но от различни гледни точки. Първоначално този вид на разказване малко ме обърка, но бързо се настроих към него.
Много ми бяха интересни характерите на всички герои от книгата, но бях най-заинтригувана от образите на Кери и нейната майка.
Първо ще започна с кратко описание на Маргарет Уайт, тъй като от нея започва всичко. Според мен тя е виновна за нещастието на дъщеря си и злополучния завършек на събитията. Най-точно мога да опиша тази жена с думите: полудял религиозен фанатик. Все още ме побиват тръпки само като си помисля за държанието й към собствената си дъщеря(за Бога, та тя искаше на няколко пъти да я убие!) и от нейните толкова погрешни разсъждения, оправдани чрез "правотата на религията". Не може една майка да се отнася така към детето си. Тя не само, че вкоренява погрешни представи за света в сърцето на Кери, но и я оставя напълно неподготвена да се сблъска с истините на живота. Чрез образа на Маргарет Уайт, Стивън Кинг създава един потресаващ литературен герой, който не бих могла скоро да забравя.
Относно самата Кари съм малко раздвоена. Постъпките й в края на книгата са ужасни, а и малко ме плаши удоволствието, което изпитва, когато си отмъщава. Но всеки, който прочете книгата, ще разбере, че действията й са продиктувани единствено от отвратителното отношение, което получава от страна на майка си и своите съученици. Възприемам главната героиня повече като жертва. Стивън Кинг успява по ужасяваш, но и същевременно реалистичен начин да опише подигравките и обидите към Кери. Още по-сразяващо е обрисувано вътрешното състояние на героинята, което силно ми въздейства и предизвика у мен противоречиви чувства.
Отдавна не бях чела книга, в която да изпитвам толкова различни емоции към персонажите. С тях се ядосвах, радвах, съчувствах и страдах. Дори само с дебютния си роман Кинг успя да ме превърне в своя почитателка.
-Славена
Няма коментари:
Публикуване на коментар