I am a reader Tag

Чудех се кой таг да направя и се спрях на този.

1. Изберете една дума, която описва това да си читател?

Приключение, с всяка една книга, която чета ме отвежда в нови и различни светове, виждам светът през очите на героя и изживявам всичко с него.

2. Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?

Не се сещам... Може би "Хекс Хол". Като цяло и като малка съм обичала да чета книжки.

3. Твърда или мека корица?

Твърда.

4. Как четенето промени същността ви?

Четенето се превърна не само в начин да запълня свободното си време, но и в нещото, с което да се отпусна и да не мисля за натоварващия ден. Книгите ме научиха, че не винаги всичко ще става като с вълшебна пръчица, но също така ме научиха да вярвам. И всеки които чете знае колко много може да научиш от книгите. Понякога дори не осъзнавам как, преди още да прочета следващият абзац, се замислям как аз бих постъпила. Ако някой ме пита дали книгите ме промениха, дори не бих се замислила в отговора.

5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

Нямам точно определена книга. Всяка книга ме откъсва от реалността и ме кара да са се чувствам отлично.

6.Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите? (или сами го открихте?)

Определено мама. Виждах я всеки ден четеше(и още го прави) и в опита да бъда като нея започнах да се въртя около книгите.

7. Опише идеалното си място за четене.

Леглото ми. Тишина, спокойствие и чаша какао.

8. Коя книга промени начина, по който гледате на светът?

Тук, сериозно, не се сещам... 

Дано ви е харесал тага. До скоро!

 

 

-Славена



Readers Hate.

Здравейте, приятели! Всички ние знаем онзи момент, когато сме потънали в някоя нова книга, която толкова дълго сме чакали да излезе на книжния пазар, че реалният свят просто губи своя смисъл. И всичко, което ни интересува, са единствено няколко стотин странички, които държим в ръцете си.
  Но винаги има нещо, което да провали този момент. Като например:

 ♥

Досадните приятели, които знаят, че четете и въпреки това се опитват да започнат разговор с вас.

 Защоо? Защо винаги се случва?! До този момент не си се сетил, че дишаме един въздух, но когато се потопя в страниците се случва нещо подобно: "Славена, какво правиш?"

Както виждаш скачам с парашут... И повечето теми, заради които ме прекъсват са мега безсмислените..

♥

Телефонът, който цял ден не е звънял или показвал поне някакъв признак, че и вие сте част от интернет обществото.. докато не започнете да четете.
 

 
 Как се случва този феномен? До сега не се сещаш, че се познаваме, а изведнъж разбираш че сме от една планета. Към този пример бих сложила звъненето на вратата, същата работа.

♥

Започва най-епичната и затрогваща част от книгата, моментът, в който целият сюжет се разплита, вие едва сдържате емоциите си... и в стаята влиза някой.
 

 
Роднина, най-добър приятел, или пък съвсем непознат човек, няма значение кой си ... в този момент те мразя повече от всяко дишащо същество на тази планета!

♥

Излизаш с приятели, заговаряте са за книгата, която четеш и те казват нещо от сорта на.. "Ооо, да, гледах филма - накрая умира".
 

 
Нямам думи за това... Просто се отдалечавам, не защото няма какво да направя. А единствено заради ортопеда, който няма да може да те сглоби!!! :D

Дано ви е харесало постчето и сте се забавлявали.

До скоро!



Дано да ви харесва новият облик на БЛОГА. Сега ми изглежда по-свежо. Бих се радвала да чуя мнението ви.

-Славена

50 Facts About Me.

Здравейте. Доста време, се чудих какво точно да ви напиша за мен. Е нека да започваме...

○Казвам се Славена Костова.

○Родена съм в Ямбол, България. Нямам намерение, да оставам тук след като завърша.

○Мисля да се занимавам с рехабилитация.

○Имам малък брат(Константин).

○Странен факт за мен е, че не обичам да излизам. Освен лятото.

○Десети клас съм.

○По принцип съм реалист, но обожавам да мечтая и да се пренасям в други светове, но с помощта на книгите.

○Лекоатлетка съм.

○Когато легна в леглото, започвам да мисля какво ще правя на утрешния ден.

○Обичам нощта, малко повече от деня. Просто ми е по приятно, уютно и спокойно.

○Много обичам да слушам музика. Слушам всичко, стига да ми хареса. Когато чуя определена песен, я слушам докато не ми омръзне.

○Обичам плюшени играчки(колкото и да е странно).

○Ценя семейството си много. Имам две истинска приятелки, с които се познаваме от 10 години.

○Имам куче, порода йоркширски териер. Казва се Рони.

○Обичам да чета.

○Имам този блог от има няма четири месеца, но чета от много по-дълго време

.

○Обичам спокойството.

○Доброволка съм към Червеният кръст.

○Прекалено съм доверчива, и после страдам доста от този факт..

○Твърде съм избухлива, трябва да спра да пилея нерви.

○Изнервям се за най-малкото нещо и съм нацупена(хубавото е че ми минава сравнително бързо), гадното от това е, че развалям и настроението на хората около мен.

○Зодия Дева съм( рождената ми дата е 30 Август 2000 ).

○ Много съм мила с хората.

○Не нося много грим. Даже почти не нося.

○Като съм била бебе съм получила Доги (едно кученце-плюшена играчка) и още спя с него.

○Харесва ми да рисувам.

○Обичам мириса на черешовите/сливовите цветчета.

○Обичам мириса на нови книги.

○Любимите ми цветове са сиво, черно, синьо, зелено и техните нюанси.

○Имам дълги нокти. Не винаги са били такива, преди още като пораснат малко и ги рязах...

○Когато пиша, независимо дали в блога или домашни, два-три пъти обмислям как да се изразя и тогава пиша, и много често трия.

○Винаги на училище си нося книга, за да чета в междучасието.

○От време на време си взимам книги от библиотеката, но в повечето случаи си ги купувам, защото обичам да имам книгите, да не се налага да ги връщам.

○Кръстена съм на дядо си.

○Висока съм 1,68-1,69.

○Любимото ми цвете е роза, но харесвам и всички цветчета на дърветата на пролет.

○Чупила съм си големия пръст на крака, и съм си пукала кост на ръката.

○Обичам всички празници, които събират цялото ми семейство на едно място.

○Обичам да пия горещо какао, също и не отказвам кафе, но го пия рядко.

○Обичам да похапвам плодове и зеленчуци.

○Тренирам от близо 7-8 години.

○Не ходя на фитнес, но си правя упражненията вкъщи, което е по-добре.

○Обичам We heart it. Като вляза в него, се отделям за малко от реалността, също като с книгите.

○Опитвам се да водя здравословен живот, и за сега се получава.

○Понякога имам липса на апетит.

○Когато съм си вкъщи, обичам да си обикалям по цял ден по нощница.

○Обичам да слушам музика под душа.

○Когато купя подарък на някой човек, не мога да издържа и искам да му го дам по-рано.

○Често закъснявам за уговорената среща.

○Обичам сериали като Teen Wolf, Дневниците на вампира и други.

Е, това беше от мен. Беше ми интересно докато писах. Нека всеки, който иска да напише факти за себе си, да се чувства поканен. Ще се радвам да прочета вашите.

Winter Tag.

Здравейте, приятели! В последно време не знам какво ми се случва, доста съм объркана и разсеяна. Това е първият ми ТАГ. И съм много развълнувана, смятам че ще пиша повече тагове. Надявам се и на вас да ви е интересно и да се забавлявате с отговарянето на въпросите. Без излишни приказки, да преминавам към същинската част..

❄ 1. Харесваш ли студа?  

     - Не го харесвам, дори не мога да свикна още. Но няма как все пак студът е свързан с коледните празници (подаръци, украсяване на цялата къща, незаменимите мигове със семейство и приятели и т.н.).

 

❄ 2.Имаш ли любима коледна миризма?

      -Ароматът на коричките от портокали и мандарини. Също така аромат на кекс, бисквити или други перфектни гозби и сладкиши, които готви мама.

❄ 3.Любима дреха/аксесоар, който обичаш да носиш през зимата?

      - Освен зимното ми черно яке, ръкавици и шапка, няма други. Не съм от момичетата които носят гердани, гривни и т.н. Единствените които нося като ежедневни аксесоари са часовникът ми и гривна, която моята приятелка ми даде (съвсем обикновено червено конче против уроки).

❄ 4.Книга, която смяташ за подходяща за зимните вечери?

      - Нямам точно определена... Всяка книга ме изпраща на пътешествие из страниците, така че за мен неподходящите книги не съществуват!

❄ 5.Кои са първите три думи, които ти идват наум, когато чуеш ‘’зима’’?

      - Сняг, студ и коледните сладкиши на мама.

❄ 6.Нещо, което обичаш да правиш през зимата?

      -Ах, обичам да украсявам със семейството си. Странното при мен е, че не обичам да излизам зимно време. Предпочитам на съм вкъщи на топло, пиейки горещ шоколад/топло кафе и четейки поредната книга.

❄ 7.Какво предпочиташ: шал или шапка?

      -Предпочитам шапка, но последно време много боледувам и слагам шалче.

 

❄ 8.Купуваш подаръци в последния момент или си изготвил/а списък още в началото на ноември?

       -Последният момент е моето време за купуване на подаръци!

❄ 9.Ако можеше да поискаш нещо от Дядо Коледа, знаейки, че със сигурност ще го получиш, какво щеше да е то?

      -Пфф, най-важното - здраве на мен и моето семейство. Нищо не е по- ценно от мама, татко и малкият ми брат Константин!

❄ 10.Имаш ли планове за тази зима или неща, които искаш да направиш?

       -Честно казано, нямам. Освен ако не броя, че цялото семейство ще се съберем и щастието ще се носи във въздуха около нас.Смисълът на тези празници е да сме с любимите си хора, нали така? Другото се подрежда само...

Очаквайте следващия ТАГ утре или още днес, малко по-късно!

 

-Славена

Юсейн Болт "По-бърз от светкавица"

Издателство: Жануа '98
Автор: Юсейн Болт
Страници: 250




 Aз живeя зa Гoлeмия мoмeнт. Тoвa e вpeмeтo кoгaтo сe съживявaм. Дaй ми гoлямa сцeнa, биткa, пpeдизвикaтeлствo и нeщo сe случвa - стaвaм истински. Cтъпвaм тpи сaнтимeтpa пo-висoкo, движa сe с чaстицa oт сeкундaтa пo-бъpзo. Пoстaвeтe мe нa гoлямaтa сцeнa и aз сe пpeдстaвям пoдoбaвaщo. Cвeтoвнитe peкopди и бapиepитe пaдaхa кaтo дoминo, нo успeхът нe дoйдe лeснo. Aз сe бopeх и пpeминaх пpeз тeжки кoнтузии, нaпpeжeниeтo нa слaвaтa и висoкoскopoстни aвтoмoбилни кaтaстpoфи. Пoвaлях мoитe съпepници и спeчeлих шeст злaтни oлимпийски мeдaлa. И никoй нe мoжeшe дa мe хвaнe, дoкaтo стaвaх нaй-бъpзия мъж нa плaнeтaтa.Тoвa e мoятa истopия..."

Юсeйн Бoлт

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Юсeйн Бoлт e нaй-вeликият aтлeт, кoйтo свeтът някoгa e виждaл. Пpитeжaтeл нa дeвeт oлимпийски злaтни мeдaлa и paзбивaч нa свeтoвни peкopди нa 100 и 200 мeтpa, нeгoвaтa истopия e зa eдин живoт, изживян нa мaксимaлнa скopoст. "Пo-бъpз oт свeткaвицa", нeгoвaтa aвтoбиoгpaфия, paзкaзвa истopиятa oт пъpвитe му кpaчки в сeлскитe paйoни нa Ямaйкa дo хeттpикa нa oлимпийскитe игpи в Лoндoн, кoйтo гo пpeвъpнa в живa лeгeндa. Истopиятa му e eднoвpeмeннo увлeкaтeлнa и изнeнaдвaщa. Кaтo изгpявaщa сeнзaция в aтлeтикaтa тoй e бил диaгнoстициpaн с гpъбнaчнo изкpивявaнe, кoeтo e нa път дa пpoвaли кapиepaтa му. Тoй вeчe e нaй-извeстнaтa спopтнa звeздa нa плaнeтaтa, кoгaтo aвтoмoбилнa кaтaстpoфa пo чудo нe слaгa кpaй нa живoтa му пpeз 2009 г. Bъпpeки тeзи стъпки нaзaд, нeимoвepнaтa кoнкуpeнтнa жилкa и фeнoмeнaлният тaлaнт нa Юсeйн му пoмaгaт дa блeснe пpeд цeлия свят и дa сe пpeвъpнe в нaй-гoлямaтa спopтнa икoнa нa 21^-ви вeк. Изпълнeнa с eнepгиятa, нaпepeнoсттa и хapизмaтa нa Юсeйн, "Пo-бъpз oт свeткaвицa" e книгa, кoятo дoпpинaся лeгeндapният спopтист дa oживee буpнo нa стpaницитe.


Здравейте, приятели! Извинявам се за дългото ми отсъствие, през миналия месец боледувах много и не ми остана време.
Нещо което не знаете за мен е, че съм лекоатлетка от 3 год., а преди това съм тренирала и ориентиране. И така сега ще ви запозная с моя идол, а именно Юсейн Болт.
Историята му започва още от когато е бил малък... Учителят по физическо го е избрал да бяга в междукласовото състезание въпреки високия му ръст. Той разказва колко е бил нервен, но идеята за победа го е тласкала напред. Трудностите да съчетаеш училище със спорта...
След това катастрофата която по чудо не слага край на живота му през 2009 г. И стигаме до там, че с желание за успех се постига всичко, колкото и да се отказваш по пътя на към върха.
Книгата ми хареса, защото се намерих вътре. И аз се боря за важните за мен неща, ОТКАЗВАМ СЕ МНОГОКРАТНО, но постигам целите си. В автобиографията си Болт не крие нищо, той просто се разкрива на страниците.
Дано ви е харесало краткото резюме(кратко, защото не искам да издавам много)!

-Славена

"Вината в нашите звезди" на Джон Грийн - Ревю

Издателство: ЕГМОНТ
Автор: Джон Грийн
Страници: 287


Анотация:

Шестнайсетгодишната Хейзъл знае, че не й остават повече от няколко години живот. Затова тя гледа на себе си преди всичко като на "професионално боледуваща". Но един ден в групата за взаимопомощ, която посещава, се появява Огъстъс Уотърс. И ето как историята на Хейзъл е напът да бъде пренаписана.Мъдър, дързък и суров, "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта.


„Най-добрата и амбициозна книга на Грийн до момент. Във всеки един аспект. „Вината в нашите звезди” е абсолютен триумф.”
Буклист

„Грийн пише книги за тийнейджъри, но стилът му е толкова привлекателен и натрапчиво четим, че надскача категоризации. „Вината в нашите звезди” доказва, че славата на писателя е напълно заслужена.”
NPR

„Перфектна, елегична комедия... дълго ще вълнува умовете на тийнейджърите и по-възрастните читатели.”
Ю Ес Тудей

„Болезнено красива история.”
Ес Ел Джи

„Джон Грийн ловко смесва дълбочина и тривиалност в това сурово и трогателно любовно обяснение пред човешкия дух.”
Уошингтън Поуст


 Здравейте, приятели! Отново съм тук да ви представя резюмето на една уникална книга, разказана през погледа на Хейзъл Грейс Ланкастър, в която се преплитат различни чувства: щастие, тъга, надежда и т.н. Може би просто не бях готова да се докосна до нея, защото ще остана разочарована? Сгреших, за пореден път. Има много моменти, които те карат на настръхнеш и да се замислиш, че това не е поредната измислица, а реалния несправедлив живот...


Всичко започва в групата за взаимопомощ, където се събират деца с различни разновидности на коварната болест РАК...
Там Хейзъл среща Огъстъс Уотърс. Участниците в групата трябва да се представят, при което Хейзъл разказва за себе си - 16 годишна, първоначално с рак на щитовидната жлеза, а след това с разсейки в белите й дробове. Огъстъс - на 17 години, преди година и половина прекарал остеосарком (рак на костите). Малко по малко се завързва любов между двамата герои.
Отрицателно е мнението на Хейзъл, когато Огъстъс вади кутия цигари и поставя една цигара в устата си... Но след дългото мърморене от страна на Хейзъл, Огъстъс не пали цигарата, а отвръща:

"Слагаш това нещо между зъбите си, но не му даваш силата да те убие." - Огъстъс Уотърс


... Невероятното и в същото време разтърсващо пътуване до Амстердам започва, като един вид подарък на Хейзъл, но завършва по по-неприятен начин... Оказва се, че Огъстъс има разсейки на рака в цялото тяло. От тогава той знае, че не му остава много време живот, но продължава да убеждава Хейзъл, че се чувства добре. Не след дълго той се влошава, при което моли Хейзъл и неговия приятел Исак да напишат нещо за погребението му, така като разбира че има броени дни...
След осем мъчителни дни в болницата, рака спира сърцето на Огъстъс.
Речта на Хейзъл тежка, но в същото време толкова нежна стига до сърцето на всеки читател:

"Не мога да разкажа любовната ни история и затова ще говоря за математика. Не съм математик, но знам едно: между 0 и 1 има безкрайно много числа. Например 0,1, 0,12, 0,112 и така до безкрай. Но, разбира се, безкрайните множества от числа между 0 и 2 и между 0 и милион са много по-големи. Едни безкрайности са по-големи от други. Научихме това от един писател, когото и двамата харесвахме. Има дни, в които ме обзема негодувание срещу размера на моето безкрайно множество. Искам повече числа, отколкото най-вероятно ще получа, и Бог ми е свидетел, че искам за Огъстъс Уотърс повече числа, отколкото той получи. Но, Гас, любов моя, не мога да ти опиша колко съм признателна за нашата малка безкрайност. Не бих я заменила за нищо на този свят. За
броени дни ти ми подари цяла вечност и затова съм благодарна." - Хейзъл Грейс

Предлагам ви книгата, за да усетите самите чувства и силната надежда на героите!

-Славена

Заглавие: "Сянката над каменната пейка"
Автор: Мария Грипе
Издателство: „ЕМАС“
Страници: 300




Всичко започва, когато в дома на четиринайсетгодишната Берта постъпва млада прислужница на име Каролин. И когато Каролин открива стара семейна снимка, на която тайнствена сянка пада върху каменната пейка в парка.

Прислужницата внася нов живот в скучното всекидневие на заможното семейство. Децата я боготворят, родителите са удивени от трудолюбието й, само възрастната икономка Свеа таи озлобление. 

Между Берта и Каролин се заражда много силна връзка. Но защо Каролин се рови в семейството й и не пропуска възможност да я уязви, изтъквайки недостатъците и грешките на нейните най-близки хора? И откъде иде тази нейна непримиримост, която само чака повод да избухне и да помете всичко със себе си? И най-сетне – чия е сянката над каменната пейка и каква тайна я свързва с Каролин? 

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Младата прислужница Каролин започва работа в нов дом, където бързо успява да разведри скучното всекидневие. Всички са очаровани от нея – единствено старата икономка Свеа не гледа с добро око на момичето.
14-годишната Берта бързо се сближава с Каролин. Защо обаче Каролин не престава да изтъква недостатъците на най-близките й хора? И на какво се дължи тази нейна плашеща непримиримост?

Чия е сянката над каменната пейка в една стара фотография и защо Каролин се интересува толкова живо от семейния албум? Каква роля в живота й има човекът зад обектива ? Защо Каролин крие, че има брат-близнак?

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Напрежението нито за момент не отслабва в този майсторски изграден психологически роман. Мария Грипе е разпределила виртуозно ролите между действащите лица: добронамерена, но слабохарактерна майка; зает баща, който предпочита други да взимат решенията вместо него; властна икономка, която не се притеснява да прибегне до интриги и изнудване, за да запази авторитета си; послушна дъщеря, свикнала да се подчинява на порядките у дома, но в същото време твърде чувствителна и интелигентна, за да не си задава въпроси.

-Славена

 

 Издателство: ЕГМОНТ

 Автор: Вероника Рот

 Година на издаване: 2011

 Тип: Антиутопии
 Поредица: Дивергенти
 Възраст: 13+
 Корица: Мека
 Страници: 416




Чикаго в бъдещето - обществото е постигнало идеалния ред. Разделено на пет касти, всяка от които изповядва по една добродетел, то изглежда напълно непоклатимо.
На определен ден в годината всеки 16-годишен тийнейджър в града трябва да реши към коя от фракциите да се присъедини и да й служи до края на живота си. Беатрис Прайър е изправена пред труден избор - дали да остане вярна на родната си каста, или да последва инстинктите си и да премине в друга.
Готова ли е тя да издържи страшните изпитания на инициацията, за да се докаже? Има ли място в нейния нов свят за любов и истина - защото, както се оказва, Беатрис е различна от другите и това е тайна, която трябва да пази с цената на живота си.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Малко за авторката:

Вероника Рот завършва творческо писане в университета „Нортуестърн”. Печели световна слава с романа „Дивергенти”, определен за „Най-добра книга на 2011” в класациите на Publishers Weekly и Amazon и „Любима книга на 2011” и „Най-добра фентъзи и научно-фантастична книга за 2011” в Goodreads.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резюме:

С действие развиващо се в бъдещо дистопично общество книгата разказва историята на младата Беатрис Прайър и нейното съдбовно решение. След години изпълнени с големи предизвикателства и проблеми човечеството се е променило. Обществата функционират по различен начин и хората живеят разделени на пет отделни фракции, които представляват различна добродетел. Всички които навършат 16-години трябва да решат дали да останат в своята фракция или да се преселят в друга и да живеят там до смъртта си. Младата Беатрис изненадва всички свои роднини с решението си и заедно с няколко приятели тя трябва да се справи успешно със сложен процес на “иницииране”. Групата тийнейджъри преминават през сложни физически и психологически тестове, които ги променят напълно. Но Беатрис пази дълбоко в себе си тайна. Тайна, която ако излезе наяве ще я обрече на сигурна смърт. Но когато по случайност разкрива таен план за дестабилизиране на обществото тя осъзнава, че единствено нейната тайна може да предотврати надвисналата катастрофа.

Издателство: Ибис
Автор: Стивън Кинг
Година на издаване: 2015
Брой страници: 244

 

Тийнейджърите мразят различните. Ненавиждат аутсайдерите. А Кери Уайт е точно това. От първия си ден в училище тя търпи подигравките и издевателствата на съучениците си, които стават все по-изобретателни в своята жестокост. Кошмарите обаче не приключват с училищния звънец, защото вкъщи я чака друго чудовище – собствената й майка. Тираничната Маргарет Уайт е обладана от свиреп религиозен фанатизъм и дарява дъщеря си не с майчина любов, а с нечовешка жестокост. И тъкмо когато облаците са на път да се разпръснат и в сърцето на Кери започва да блещука пламъчето на надеждата, кошмарът ще придобие неописуеми измерения и светът ще се превърне в Преизподня. Защото никой не подозира, че Кери таи в себе си ужасяваща тайна…

 

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

"Кери" е първата публикувана книга на Стивън Кинг и първата стъпка от най-забележителната литературна кариера на света. Впоследствие историята на невзрачното момиче с необикновени способности вдъхновява два филма (включително и шедьовъра на Брайън де Палма със Сиси Спейсик и Джон Траволта), няколко телевизионни адаптации и дори мюзикъл за Бродуей.

 

Любопитен факт е, че "Кери" всъщност не е първият роман на Стивън Кинг. Преди него той написва „Гняв”, „Дългата разходка” и „Бягащият човек”, които по-късно издава под псевдонима Ричард Бакман.

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

 

Най-накрая прочетох книга на Стивън Кинг. Доста се чудих, коя книга на Кинг да избера и в края на краищата се спрях на "Кери". Подходих доста неуверено към романа, но след като прочетох книгата разбрах, че въображението ми е много по-страшно отколкото самата история. "Кери" така да се каже, ми "вдъхна кураж" да са насоча и към някои от по-мрачните и страшни произведения на този писател.
В тази книга се разказа за младо момиче на име Кери Уайт. Тя е пълен аутсайдер и за крехката си възраст е била подложена на много унизения и жестокости. Точно, когато Кери си помисля, че съдбата й се усмихва и за първи път в живота си ще получи малко радост, нещата се объркват напълно. Ситуацията става напрегната, защото героинята губи контрол над себе си и над своята дарбата ...
Първото нещо, което ми направи най-голямо впечатление е стилът на писане на Стивън Кинг. За първи път чета книга, в която авторът пише толкова свободно, рязко и безпощадно. При всяка една дума имах чувството, че този човек пише точно това, което мисли и иска да каже, без капка колебание. Усетих една свобода на мисълта в неговия стил. И това на моменти ме смути, но и ми хареса.
"Кери" е дебютният роман на Стивън Кинг. Нарочно избрах тази книга да ми послужи като начало за навлизането в творчеството на този автор. Като негова първа книга очаквах Кинг все още да не е разгърнал пълния си потенциал и самата история да бъде по-лека за човек като мен, който да не е чел много трилъри. С предположението си бях права и историята наистина се оказа "по-лесно смилаема", както каза един от приятелите ми. Но въпреки това усетих целия труд, който е хвърлен при създаването на този роман. Много е интересен самият строеж на сюжета. Авторът предава историята чрез множество статии, доклади, изследвания и разбира се, части от самото действие, но от различни гледни точки. Първоначално този вид на разказване малко ме обърка, но бързо се настроих към него.
Много ми бяха интересни характерите на всички герои от книгата, но бях най-заинтригувана от образите на Кери и нейната майка.
Първо ще започна с кратко описание на Маргарет Уайт, тъй като от нея започва всичко. Според мен тя е виновна за нещастието на дъщеря си и злополучния завършек на събитията. Най-точно мога да опиша тази жена с думите: полудял религиозен фанатик. Все още ме побиват тръпки само като си помисля за държанието й към собствената си дъщеря(за Бога, та тя искаше на няколко пъти да я убие!) и от нейните толкова погрешни разсъждения, оправдани чрез "правотата на религията". Не може една майка да се отнася така към детето си. Тя не само, че вкоренява погрешни представи за света в сърцето на Кери, но и я оставя напълно неподготвена да се сблъска с истините на живота. Чрез образа на Маргарет Уайт, Стивън Кинг създава един потресаващ литературен герой, който не бих могла скоро да забравя.
Относно самата Кари съм малко раздвоена. Постъпките й в края на книгата са ужасни, а и малко ме плаши удоволствието, което изпитва, когато си отмъщава. Но всеки, който прочете книгата, ще разбере, че действията й са продиктувани единствено от отвратителното отношение, което получава от страна на майка си и своите съученици. Възприемам главната героиня повече като жертва. Стивън Кинг успява по ужасяваш, но и същевременно реалистичен начин да опише подигравките и обидите към Кери. Още по-сразяващо е обрисувано вътрешното състояние на героинята, което силно ми въздейства и предизвика у мен противоречиви чувства.
Отдавна не бях чела книга, в която да изпитвам толкова различни емоции към персонажите. С тях се ядосвах, радвах, съчувствах и страдах. Дори само с дебютния си роман Кинг успя да ме превърне в своя почитателка.

 

-Славена

Издателство: СофтПрес
Автор: Рейчъл Хокинс

Поредица: Хекс Хол

Година на издаване: 2012

Страници: 272

Оценка в Goodreads: 5/5

 

 

 

 

 

 

 

“В плен на магията” кн.3 от трилогията “Хекс Хол” е разтърсващият финал на една незабравима трилогия, наситена с романтика, екшън, магия и хумор!
Някога смятана за вещица, а после – за демон, сега Софи е едно безпомощно момиче, лишено от спицалните си сили. Тя е сама и беззащитна, в очакване на заклетите си врагове.
За нейна изненада при срещата й с Бранник се оказва, че тя е единственото човешко същество /макар и не съвсем човешко/ в една вековна война, което може да спре унищожаването на света.
Въпреки че е лишена от магическите си способности, Софи решава да приеме това предизвикателство, какво о и да й коства то. Пътят, по който поема, я връща в гимназията за откачалки “Хекс Хол”, за да се изправи пред чудовищен портал на смъртта.


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте! Успях да я прочета миналата вечер. Та това е ревюто. Дано да ви хареса!

Определено “В плен на магията” е любимата ми книга от трилогията. Притежава всичко, което и другите книги имат, но действието се развива по-бързо, което прави книгата още по-интересна. Изпълнена с обрати и неочаквани от мен моменти, трилогията “Хекс Хол” ме остави без думи и не съжалявам, че я прочетох. Книгите си заслужават и ги препоръчвам на всички любители на фентъзито, които все още не са ги чели.

Действието във “В плен на магията” се развива по-бързо отколкото в другите две книги. Историята става все по-интересна и не успях да спра да чета цяла вечер, дори взех книгата на училище с мен, за да я дочета. Разбира се, имаше и моменти, които не очаквах и определено щях да бъда изненадана на едно място още в началото, ако приятелка не ми беше казала спойлер, но това не успя да развали удоволствието ми от четенето на “В плен на магията”.

Забелязах промяната в героите от първата книга до последната. Определено всеки един от тях премина през много и това нямаше как да не им се отрази по един или друг начин. Харесвам героите, въпреки недостатъците им.

Книгите са забавни и кратки, изпълнени с доброто чувство за хумор на Софи. Харесва ми, че нищо не се проточва прекалено дълго и всичко се случва бързо, което води до малкия брой страници на книгите от трилогията, но така е много по-добре, отколкото да има излишни безинтересни моменти.

Отново останах впечатлена от стила на авторката. Рейчъл Хокинс пише изненадващо леко и увлекателно, което ме накара да забравя, че имам да уча и просто се потопих в света на “Хекс Хол”.

Харесах края, но донякъде ми се искаше да бъде различен. Исках нещо повече за героите, нещо различно, което няма как да очаквам. Някой обрат, който да ме остави без думи.

Въпреки всичко харесвам трилогията “Хекс Хол”, а “В плен на магията” е любимата ми книга от трите.

 

-Славена

 

Like Loading...

Издателство: СофтПрес
Автор: Рейчъл Хокинс

Поредица: Хекс Хол
Година на издаване: 2011
Страници: 272
Оценка в Goodreads: 5/5

 

 

 

 

 

Софи си мислеше, че е вещица.
Това беше и причината техните да я заточат в „Хекс Хол” – училището за откачалки с особени дарби и таланти. Когато обаче откри ревниво пазената фамилна тайна, тя разбра, че не е вещица, зооморф, фея или пък вампир. По-лошо – Софи се оказа единият от двата демона, които скитат по света. Другият е баща й.

 

 

 

Ето ме пак.

 

За съжаление уникалните сили на Софи са заплаха за всички около нея и тя решава да се подложи на рискован ритуал, чрез който Съветът в Лондон да премахне способностите й.
Когато обаче пристига в британската столица, се сблъсква с няколко стряскащи новини. Първо, и най-шокиращо: новите й приятели също са демони, за които никой не знае, че съществуват! Второ, оказва се, че отдавна е сгодена за младия лечител Кал. Трето, човекът, който е изпратен да я убие от ордена на Окото, е и най-голямата слабост на Софи – Арчър Крос.
Потопете се във вихъра на събитията сред зрелищните сблъсъци, подходящи за големия екран!

„Най-готината нова поредица! Нещо свежо и оригинално на фона на конвейерните еднодневки, претъпкани с вампири и върколаци.”
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

“Демонично стъкло” е едно страхотно продължение на “Хекс Хол”, заслужаващо да се прочете.

Първата книга е много интересна и втората не ѝ отстъпва по нищо. Определено не е от разочароващите продължения, които започвам с големи очаквания, но после се разочаровам, защото не съм получила това, което искам.

Действието в “Демонично стъкло” се развива по-бавно отколкото в “Хекс Хол”, но след средата започва да се развива по-бързо. Първата половина на книгата ми отне много повече време, а останалата книга дочетох сравнително бързо. Започна да става много по-интересно и увлекателно.

Бих казала, че “Демонично стъкло” ми хареса малко повече от “Хекс Хол”. Книгата отново беше изпълнена с екшън и обрати, както очаквани, така и неочаквани. Нямам търпение да прочета и последната книга от трилогията, която в момента стои до мен, но трябва да уча и ще успея да прочета много малко днес и не знам кога ще ми остане време да прочета цялата книга, защото тази седмица ми е много натоварена. Но ще се опитам да бъде в следващите ден-два!

Имаше развитие и в героите и искам да видя какво ще се случи с тях в “В плен на магията”.  Харесвам книгата, както и стила на авторката. Отново се потопих във вече познатия свят на Софи. Нямаше излишни описания и скучни страници, което е един много голям плюс.

Края ме остави без думи. Не очаквах нещата да се развият по този начин и просто не знам какво да кажа. I’m speechless. Не искам да издавам никакви спойлери, затова прочетете трилогията, ако още не сте.

 

-Славена

 

 

                                                                  
Издателство: СофтПрес
Автор: Рейчъл Хокинс

Поредица: Хекс Хол
Година на издаване: 2010
Страници: 240
Оценка в Goodreads: 5/5

ГИМНАЗИЯТА ЗА ВЕЩИЦИ, ФЕИ, ЗООМОРФИ И ВАМПИРИ

Шестнайсетгодишната Софи не е скучна зубрачка, както изглежда на пръв поглед. Преди три години е открила способностите си на вещица, освен това знае, че баща й също е вещер. И макар да е обещала никога да не прави магии, не се стърпява и решава да помогне на една съученичка в беда... за да й причини неволно още по-големи проблеми.
За наказание я изпращат в мистериозното училище „Хекс Хол”. Там учат всички не особено примерни и неприлично специални тийнейджъри. Ако още не сте се сетили – става дума за вещици, магьосници, зооморфи и вампири. Учителите също са специални – преподавателят по литература например е вампирът лорд Байрон.
Софи решава да бъде себе си, т.е. своенравна и устата дори и в „Хекс Хол”. Още първия ден си харесва един страхотен вещер, среща смахнат призрак и си спечелва врагове – трите най-готини мацки в „Хекс Хол”, които изглеждат като супермодели, но се държат адски гадно.
Най-лошото е, че неизвестен хищник започва да напада учениците, а първият заподозрян е нейната единствена приятелка. И докато зловещите убийства зачестяват, Софи се подготвя да се опълчи срещу древен орден, създаден, за да унищожава тийнейджъри със специални способности и най-вече такива като нея.

Влюбих се в "Хекс Хол" още от първите страници. Още от тях разбрах, че книгата ще е страхотна и че ще харесам Софи. След всички добри коментари за тази книга, останах много доволна, че не ме разочарова. Книгата беше страхотна и никак не съжалявам, че си я купих и я прочетох.
Книгата е мъничка и я прочетох за няколко часа, но през тези няколко часа бях в друг свят, който ме плени. Винаги съм харесвала вещици, вампири и всички митически същества. Още от малка ги обожавам и това все още продължава. Книгата обединява много различни създания, което я прави още по-интересна и увлекателна.

Останах приятно изненадана от начина, по който се разви книгата. Сюжетът беше хубав и за няколкото часа през които четох книгата не ми стана скучно нито веднъж. Има много книги, които са ми интересни, но има един момент, в който действието е в застой и почва да ми става скучно, преди отново да започне да става интересно. Нямах такъв проблем с "Хекс Хол". Криминалния мотив в книгата е на ниво. Наистина не бях сигурна кой е убиеца, до края. Разбира се, като всяка добра книга, "Хекс Хол" имаше своите неочаквани обрати, които определено не бях предвидила.

Рейчъл Хокинс пише много леко и приятно. Увлякох се в историята и загубих представа за времето и спрях да се притеснявам и стресирам за училище докато четях книгата. Разтоварваща и забавна, "Хекс Хол" надмина очакванията ми.

Действието се развива бързо и това ме накара да разгръщам бързо страниците. Книгата беше наистина едно страхотно преживяване в света на Софи. Нямам търпение да прочета всички книги от трилогията и да разбера как ще завърши. Остават ми още към 40 страници от "Демонично стъкло" и ще свърша книгата още днес, утре или в понеделник очаквайте ревюто ми.

Препоръчвам книгата на тези от вас, които си търсят нещо свежо и не натоварващо, с хубаво чувство за хумор и мрачна атмосфера на места.

-Славена